Над 1,2 млн. лева ни струва до момента операция "Октопод" на Цветанов

Над 1,2 млн. лв. е до този момент сметката, която всички данъкоплатци ще трябва да платят на обвиняемите по акция "Октопод". 

Операцията от февруари 2010 г. беше гордостта на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов. По "Октопод" обаче прокуратурата не е постигнала нито една осъдителна присъда. Напротив - един по един бившите обвиняеми осъждат държавата да им плати обезщетение за нанесени вреди, коментира в. "Сега".
Бившият прокурор Цеко Йорданов осъди прокуратурата за 80 хил. лв., от които 50 000 лв. за неимуществени вреди и 30 000 лв. за бавно правосъдие. В решението на Софийския градски съд се казва, че "справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би било 500 000 лв.", но съдът не може да се произнася за нещо, което не е поискано. Затова и е уважена пълната претенция на Йорданов - за 50 000 лв., пише lex.bg. Решението не е окончателно и предстои по него да се произнесат още две инстанции. Преди две години Съдът в Страсбург осъди България да плати близо 110 000 евро за акция "Октопод" и приложените по нея силови арести, унижения и последвалите коментари на вътрешния министър Цветанов. Делото в Страсбург беше заведено от Алексей Петров, Антон Петров и братята Пламен и Йордан Стоянови. Момчил Кръстев пък осъди прокуратурата и комисията за конфискация да му платят над 116 000 лв. Най-голямото обезщетение - над 802 000 лв., за момента е присъдено на фирма, чиято документация е държана с години от разследващите и така е загубила бизнеса си. И по двете дела решението не е окончателно.
Цеко Йорданов заведе делото срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата, след като обвинението срещу него беше свалено. Той беше подсъдим за престъпление срещу правосъдието за това, че през 2001 г., когато е завеждал отдел "Следствен" към Върховната касационна прокуратура, е прекратил и по този начин е осуетил разследване срещу израелеца с български паспорт Маир Хаим Овадия. Според прокуратурата Овадия е бил бизнес партньор на основния подсъдим в процеса Алексей Петров. Цеко Йорданов беше дисциплинарно уволнен от ВСС през 2007 г., преди да стане обвиняем по делото "Октопод". Уволнението беше по искане на Борис Велчев след ревизия в прокуратурата. В исковата молба Йорданов пише, че през есента на 2010 г. е разпитван от наблюдаващия прокурор по "Октопод" Светлозар Костов, който му казал, "че е дълбоко убеден, че той е извършил престъпление и че следващия път следва да се яви с адвокат". След това разказва за участие в БНТ на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, който казал, че по делото "Октопод" ще се търси прокурорска следа, а тогавашният главен прокурор Борис Велчев му отговорил: "Нищо няма да излезе от тази работа. Едни прокурори са станали съдии, други пенсионери". От този момент Цеко Йорданов заживял със страх, притеснения и неудобство, че е наказателно преследван и срещу него се води "подло следствие". Йорданов описва и хода на делото в следващите три години. Процесът е отлаган многократно, като част от отсрочките са били заради съдия Румяна Ченалова. През 2015 г. делото започва отначало, след като Ченалова е отстранена от работа. Промените в НПК обаче наложиха делото "Октопод" да бъде гледано в спецсъда и то беше пратено в Специализираната прокуратура. Там материалите, свързани с обвинението на Йорданов, бяха отделени и върнати за доразследване на градската прокуратура. В края на 2015 г. разследването срещу него беше прекратено поради недоказаност на обвинението. Той обжалва в съда основанието и година по-късно Софийският апелативен съд прекрати делото поради липса на извършено престъпление. Според бившия прокурор близо шестте години, в които е продължило разследването срещу него, надминават разумните граници и затова е поискал обезщетение за вредите, причинени му от забавено правосъдие.